Наименованието старт-ъп носи в себе си определена атмосфера и представа. Картината, която изниква е на мотивирани предприемачи с идея за продукт или услуга, които да носят добавена стойност и да променят ежедневието ни. Има много определения какво всъщност е една старт-ъп компания. От ново бизнес начинание до компания/проект, които са развивани от предприемач с цел да се валидира скалируем бизнес модел.

Всяка новосъздадена компания е старт-ъп. С развитието си, увеличаването на екипа, потребителите и приходите си обаче, тази компания се променя. Тогава идва въпроса дали все още можем да се наречем старт-ъп. Точни критерии кога една компания вече не е старт-ъп няма. Има много и различни мнения по въпроса. Тук ще дам няколко етапа, които ако са достигнати, по-скоро можем да не мислим за компанията си като старт-ъп.

Продукт и предлагане на пазара (Product-market fit). Всяка нова компания има идея за продукт или услуга, които иска да предлага на максимално много потребители. Когато продукта се продава добре, привлича нови потребители и стъпва на нови пазари, тогава компанията е успяла да валидира първоначалния си бизнес модел и той е успешен. Тоест когато продукта или услугата са излезли от фазата на прототип и се продават във финален и работещ вариант, тогава може да се смята, че компанията вече не е старт-ъп.

Скалируемост (Scale). Тя обикновено се измерва с три метрики – приходи, брой служители и пазарна оценка, според Алекс Вилхелм, Главен Редактор на TechCrunch. Допълнително може да включва и „възраст“ на компанията. Ако старт-ъпа е над 5 години, тогава вече не е старт-ъп. Метриките, които определят дали една компания е старт-ъп или не, следват правилото 50-100-500. Какво означава това. Ако компанията е надминала 50$ млн. очаквани приходи за период от 1 година напред, има над 100 служители и е оценена на 500$ млн., тогава вече не е старт-ъп. Разбира се, това е само една гледна точка, тъй като няма точно установени критерии кога се променя статуса на един старт-ъп. Едно нещо, което е сигурно обаче е ако компанията е излязла на фондовата борса, тогава със сигурност не може да се нарече старт-ъп.

Доходност. Друга метрика за промяна на статуса е доходността. Не само приходите, които компанията получава, а и печалбата, която остава след разходите. Доходността измерва ефективността на компанията и че тя може да възвърне първоначалните инвестиции вложени в нея.

Стандартизация на процеси. Друга индикация, че компанията вече не е старт-ъп е когато стане по-бюрократична. Установяването и стандартизирането на процеси и процедури на работа във всеки аспект от управлението на компанията, обикновено е знак, че вече не сте старт-ъп. Формализирането на роли, йерархия и фокус върху оперативната работа и стабилизирането на дейностите, може да се приеме за промяна на статуса от старт-ъп в малък или среден бизнес.

Всички тези фактори са начин за категоризиране. Старт-ъп компаниите и начина на мислене, който носи това определение са свързани с иновативност и креативно мислене. Много компании държат да се наричат старт-ъпи именно заради това. Преминаването в друга категория обикновено е свързано с по-бавни и тромави процеси по вземане на решения и промени. Затова и не малко предприемачи целят да избегнат подобни конотации с техните компании. В крайна сметка, независимо как се нарича компанията, е важно каква е атмосферата и културата в нея, както и какви са асоциациите и усещанията и преживяванията на хората, свързани с нея.

Източник: startup-psychology.net