Делничен ден в края на април, дъждът току-що е спрял и малко преди смрачаване учени, инвеститори и съмишленици се събират в кафе-градина зад Сточна гара в София. Поводът обаче не е обикновено празненство, защото те бързат да видят нещо, което повечето от тях никога не са виждали – едномегаватов електролизьор. За голяма част от хората това звучи и странно, но тук спомените трябва да се върнат към уроците по физика и химия в училище, където се учи за електролизата.

Освен над 10-тонния електролизьор, който всъщност произвежда водород чрез електролиза на вода, звезда на вечерта е и основателят на компанията, създала тази машина – Драгомир Иванов. Компанията е „Грийн Иновейшън“ АД, работеща с търговското наименование Hydrogenera. Той е постоянно заобиколен от хора, искащи да разберат как работи огромната машина, събрана в контейнер и транспортирана с портален кран до мястото на представянето. За част от тях е просто любопитство, но има и такива, които вече са инвестирали в компанията и с радост слушат как инвестициите им се реализират.

В друг дъждовен ден през май учени, представители на компании и дипломати прескачат локвите в двора на един от центровете на Българската академия на науките, където от Института по електрохимия и енергийни системи към академията официално откриват първата в България и региона водородна зарядна станция. Тя е част от инфраструктурата на центъра за компетентност „Хитмобил“ на института, създаден с европейско финансиране (над 18 млн. eвро) с цел изграждането на системи за мобилност и акумулиране на енергия. Сред присъстващите на това събитие е и Драгомир Иванов, дошъл да види съмишленици, с които от години работят не в конкуренция, а в сътрудничество. Тези две близки по време събития дават ясен сигнал, че има силно желание и от бизнеса, и от научните среди за развитието на водородната индустрия в България.

Междувременно се срещам с него, за да разговаряме за мечтите, зелената енергия и какво може тя да донесе на хората и бизнеса. Работата по завършването на първия едномегаватов електролизьор, по думите му е едно от големите предизвикателства за екипа на компанията. „За нас това е дълго чакан момент, защото чисто технологично бяхме готови доста отдавна, но сега се случиха пресечните точки на технологията и на пазара като цяло за региона“, казва той.

Предстои да бъдат произведени още няколко подобни електролизьора, но за екипа според Иванов е гордост, че първият от тях ще бъде инсталиран и пуснат в експлоатация в България, в най-голямото водородно стопанство на територията на страната. С пускането на тази мощност за производство на водород от Hydrogenera се надяват да изпреварят няколко подобни проекта от региона, но по-важното за тях е, че така ще може всички да видят как се произвежда и за какво може да се използва произведеният водород.

През годините на досегашното развитие на тази технология в обществото възникват множество въп­роси и митове. Някои от тях са свързани с обезводняването на почвата, с това, че ще свърши питейната вода, че водородът трудно се съхранява и транспортира, а също, че е взривоопасен. „На много от тези въпроси ще бъде даден отговор, след като се види каква е технологията. Ние работим по цялата верига от производството до потреблението и се надявам да можем да покажем наистина целия процес от А до Я“, допълва Иванов. С внедряването на все повече водородни инсталации хората ще разберат как може да се ползва едно от най-високоенергийните горива, без никакви вредни емисии.

Когато през 1996 г. на екран излезе филмът „Верижна реакция“, това което се случваше там, поне в нашите географски ширини изглеждаше като фантастика, защото сюжетът бе базиран върху технология, която превръщаше водата в гориво. Сега вече не е така, а все повече хора знаят, че това е възможно. „Реално електролизата на вода е много стар процес, тя е открита, когато е открита и първата батерия. Основната дефиниция е прав ток през вода, с катализатор“, обяснява Драгомир Иванов. Катализаторът може да бъде сол, може да бъде калиева основа. Той уточнява, че в момента всички използват калиева основа, защото е много добър катализатор.

В Hydrogenera се стараят никога да не използват питейна вода за техните инсталации, защото не е редно да се ползва. Използват или сондажна, или дъждовна, или друга, която пречистват. Водата се пречиства от минерали и соли и се добавя катализатор, като реално се стимулира проводимостта, която има в солената вода. „Конструкцията на нашите електролизьори до голяма степен е подготвена за работа със солена вода. Просто чакаме правилния момент, както сега се случи, чисто технологично и пазарно, да можем да насочим усилията натам и да го покажем“, казва още той. Ако се използва солена вода, това ще позволи да може да се промени балансът между солена и сладка, защото след електролизата и производството на водород реално излиза чиста, сладка вода, която може да се използва за много неща, включително за поливане.

Споделя, че до момента не е наблюдавал такъв устрем за която и да е технология. Зелената сделка е ключът, но усилията и работата са по всички направления. В Ротердам се открива порт за разтоварване на водород (както е при природния газ), работи се по структурирането на борсата, за да може лесно да се търгува водородът. Изграждат се тръбопроводи в цяла Европа и навсякъде по света. Създаването на Европейската водородна банка е ключов момент, за да стимулира инвеститорите да започнат да реализират проектите си. Първият рунд на банката приключва успешно, с разпределено финансиране от над 700 млн. евро.

Според Драгомир Иванов в момента изключително предизвикателство и огромна възможност е да се комбинира зелената енергия с водород. Водородът към днешна дата трудно може да се бори с батериите, от гледна точка на съхранение, но открива друго направление и възможност за баланс и реализация. Регулациите поставят в неблагоприятна ситуация соларните паркове и те започват да търсят варианти, в които да насочват произведената от тях енергия. Правилният начин за това е комбинацията от всички технологии, които съществуват до момента, или създаването на водородни долини. Вече няколко страни са в напреднал етап за създаването им, като дава за пример съседна Румъния. В България също има идея за създаването на водородна долина, където излишъкът от ток, произведен от соларни или други източници, да се използва за производство на водород.

Създадената през 2016 г. компания се занимава само с производство на електролизьори и машините, които потребяват водород – от инсталации за отопление до разработки за двигатели с вътрешно горене. „Клиентите ни са тези, които изграждат водородните стопанства за продажба на водород, за впръскване в газопреносната мрежа, от индустрията“, казва Иванов. Представеният в края на април едномегаватов електролизьор е най-големият произведен засега от компанията. „Реално можем да направим по-голям, но към днешна дата пазарът припозна едномегаватовите модули като най-удачен вариант за изграждане на стопанства“, допълва той. Някои компании са опитали да направят по-големи, дори се е стигнало до прототипи от 20 мегавата. При големи мощности според него няма гъвкавост, защото е много трудно да се поддържат и захранват с ток.

Едномегаватовата мощност на електролизьора означава, че той консумира ток от 1 мегават за час. В същото време според Иванов е важно да се уточни какъв е коефициентът на полезно действие (КПД) на подобно устройство, тоест каква е изходящата мощност. На пазара в момента се предлагат едномегаватови машини с КПД от 40-45% до 85%. В същото време и цените им варират от 700–800 хил. евро до над 2 млн. евро. „Наскоро бе обявено, че в лабораторни условия е постигнат рекорд от 96% КПД, което показва, че това е пътят за развитие. Точно поради тази причина и в нашата компания около 30% от работата е свързана с проучвания и развитие и се стремим постоянно да се подобряваме“, уточнява той. Произвежданите от Hydrogenera електролизьори са в горната граница по ефективност и на ден може да произведе около 423 кг водород с нула вредни емисии. Това по данни на компанията се равнява на 1486 литра бензин или 1371 куб. м природен газ. Цената на един 1 MW електролизьор, произведен от Hydrogenera, би била около 1.6 млн. евро.

Източник: ForbesBulgaria